5-те характеристики на стила JT
Геометричност
Усещането за симетрия е малко измамно – тя никога не е идеална, но е съзнателно търсена в обемите и формите. Любими на Тахов са геометричните фигури с ясни контури и прави ъгли. Преобладават квадратите, мултиплицирани в период върху повърхностите, въплътени във формите на мебелите. Юлиян казва, че много квадрати един до друг стоят спокойно, а не концентрират като кръга погледа в центъра. Макар да е правил свои експерименти с кръгове, в които центърът е недвусмислено откроен, като десетката на мишена. Правоъгълниците са носители на малко по-различна динамика в интериорите на Тахов. Най-интересни са обаче използваните от него фризове – традиционно служат за преход между равнини и обеми. Хармонията се постига с различни изразни средства. При Юлиян Тахов няма две стени еднакви. Чрез стените се маркират зони в пространството. Интериорният дизайн според неговата лична творческа философия е благоприятно поле за живот на всички изкуства, взети заедно – живопис, графика, скулптура, текстил, архитектура. В него напоследък няма революции, всичко е известно, използвано, оригиналността е в комбинациите.
Театралност
По-скоро приповдигнатост и тържественост, стигащи в отделни проекти до помпозност. Тежки завеси, иззад които сякаш нещо или някой всеки момент ще се появи. Театрално осветление, дифузно от тайни източници или насочено от множество малки луни. Многопластово послание дори и на дребните детайли в интериора, бил той обществен или частен. Дори и най-неопитното око може да го открие и в най-елементарните интериорни композиции, носещи марката JT. Те трябва да не омръзват. Юлиян смята, че е успял, ако клиентът му и след една година обитаване, продължава да харесва интериора и да открива в него нови и нови елементи.
В моделирането на едно пространство – наречете го овладяване или дори обладаване, ако щете - Тахов използва простичкия прийом на скулптирането – вземаш от едно място глина, за да я добавиш на друго и да постигнеш желаните обем и форма. Ако пространството звучи празно, значи не си успял да го подчиниш, това е.
Луксозност
За Юлиян Тахов минимализмът е изчерпано течение в изкуството. Винаги го е смятал за бездушен. Затова издига лукса като приоритет и с това откликва на нарастващата потребност на съвременника да живее по стандарта на кралския двор. Националните характеристики могат да присъстват само като елементи от фюжън, което за него е по-скоро съчетание на класика и модерност – любимото му райе е привнесено от древноегипетската култура, освен него вкарва класически елементи от древна Гърция – корнизи, квадри, меандри, изпълнени, разбира се, с нови материали и технологии.
Характерни за интериорите на Тахов са фреските върху стените или в таваните – репродуцира Микеланджело, воден от максимата, че няма нищо по-добро от Ренесансовата живопис за декорация на пространствата.
В последните му проекти луксът и разкошът са отъждествени с нереалност, своеобразна виртуалност – какво, ако не примамливата възможност да надникнеш в бъдещето, да се почувстваш макар и за миг попаднал в него, е най-големият лукс за съвременника?
Контрастност
Характерните за Тахов контрастни цветове – преобладаващо червено и черно в най-чистия си вид (любимият му нюанс обаче е венге), без каквито и да било преливания, нажежават атмосферата до точката на запалване. Никакъв покой, динамика, дори свръхдинамика, екстравагантност, граничеща с нахалство, импровизация като в мащабен джем сешън. Покоят, ако някой въобще може да го усети, се редува с насечен ритъм, тъмно-светло, меко-твърдо, топло-студено, метал-кожа, дърво-стъкло... Никаква монотонност, никаква монохромност. Помпозност и театралност на крачка от провала. И агресия, характерна дори за домашните интериори на Юлиян Тахов.
Динамика
Агресията е негова марка, намерила израз в запазения му знак – мъжка глава с две преплетени над нея змии. Наподобява главата на Медуза, която Персей убил и по съвет на боговете сложил главата й на щита си – така който погледнел към него, се вкаменявал мигновено. Но Медуза е жена и цялата й сила е съсредоточена в погледа. Главата на Юлиян Тахов е мъжка, глава на воин, с когото нещо се случва и той крещи от ярост или болка. Допирът със змиите, конфликтът между две различни същества, два обекта, две материи, е нещото, което винаги е вълнувало Юлиян и като скулптор. В композициите му има най-малко два основни обекта и един допълнителен. В дизайнерските му решения също много отчетливо присъства силата, яростта, викът, нещото, което се запомня. Опитвали са се да имитират Тахов, в детайлите са успявали, в цялостната завършеност никога.
Осъзнавайки своята нестандартност, дизайнерът вече е вкарал в изпълнението на интериорите, проектирани от него, и производството на мебели и аксесоари. Не спира да експериментира с нови материали и материи, с нови символи, носещи посланията на един непрекъснато търсещ дух.