ЮЛИАН ТАХОВ: ИНТЕРИОРЪТ НА ХОТЕЛА ТРЯБВА ДА Е СЪОБРАЗЕН С ЕКСТЕРИОРА
Соцресторантите не са неспасяеми, смята най-модният дизайнер на зеведения в България
Ако не сте чували името Юлиан Тахов, то със сигурност сте виждали някои от неговите дизайнерски решения, и най-вероятно сте седели в заведение с негов интериор. Оформлението на Син Сити му донесе наградите Дизайнер на годината 2005 и Човек на 21-и век 2007. Освен на най-големия развлекателен център на Балканите, архитект Тахов е автор и на дизайна на новия нашумял клуб Хедон, пловдивския ретро клуб One, Планета Пайнер в Пловдив, клуб Plazza – София, обновения плувен басейн Мадара. Дизайнерската фирма на Юлиан Тахов в момента се е специализирала в изпълнението на бутикови проекти – частни домове и офиси. Работи и по международни проекти.
Още щом прекрачвам прага на офис-сградата, където имам среща с популярния дизайнер, ме “лъха” стилът JT. Разчупеното помещение, е решено с типичната за Тахов дързост – правилни отсечени форми, преобладаващо червено и черно, а във фризовете са вплетени репродукции на картини от италианския ренесанс. Странното е, че се чувствам уютно, макар и в толкова нестандартна обстановка.
Марката JT означава геометричност, театралност, луксозност, контрастност и динамика. В нея се преплитат всички изкуства - живопис, графика, скулптура, текстил, архитектура, а оригиналността е в комбинациите между тях.
По какви проекти работите в момента?
Точно в момента работя по проекта за нощен бар в един хотел в Свиленград. Интериорът ще бъде интересен за публиката, ще има нови елементи. Сега правим пилотни проекти за техническа изправност и подбор на материалите.
Как бихте коментирали модата в хотелските интериори?
Според мен е трудно да говорим за мода в хотелиерските интериори – по-скоро има мода в дизайна. Появяват се течения, свързани с определени нови тенденции, които с времето се развиват. Всеки автор гледа да придаде собствен израз на тези тенденции, да ги представи на пазара. Модата се диктува от пазара и всеки автор търси своето място там. Не можем да отговорим за отделна мода при хотелите и друга при заведенията. Всичко зависи от тяхното предназначение, от публиката им. Зависи от това доколко е луксозен хотелът, къде се намира. Важно е, разбира се, дизайнът да бъде съобразен с екстериора. При нощните заведения се търси повече динамика, а в ресторантите – повече спокойствие.
В момента продължава процесът на бързо застрояване с хотели на Черноморието и зимните курорти, строят се и много ваканционни селища. Обръща ли се достатъчно внимание на дизайна и какво трябва да се промени в тази насока?
Все повече започва да се мисли за дизайна. Преди повече се гледаше количеството извършена работа. Собствениците бързаха да пуснат обектите си в експлоатация и не отделяха средства за авторските работи. Това го има и днес – за мен е странно защо инвеститорите се опитват да спестят от инвестиция в авторски дизайн, след като това е минимален процент на фона на общото вложение. Именно идеите правят един обект лесно продаваем или добре работещ.
Радостно е, че занапред ще се обръща все по-голямо внимание на дизайна по простата причина, че конкуренцията е ожесточена. Всеки предприемач трябва да намери своята индивидуалност в продукта, който предлага, за да привлече интерес. Собствената концепция гарантира постоянна публика, защото при много от хотелите има еднообразие. Престоят в хотел не трябва да бъде като бързо прочетена книга.
Участвали сте в дизайнерските решения на няколко хотела – сред тях Тримонциум Принцес Пловдив и Принцес София. Какви бяха предизвикателствата в тази работа?
Участвал съм в дизайна на казиното на хотел Принцес в София, както и в някои части на Тримонциум. Фирмата ни има по-голяма реализация в интериора на обществени заведения и частни домове, както и на малки бутикови хотели. В момента работя по няколко проекта за хотели – по Черноморието, в Боровец, в Рибарица.
Какво търсят собствениците на хотели и заведения, които се обръщат към Вас?
Това ще кажат самите собственици. Радва ме, че идват, доверяват ми се и ми дават пълна свобода. Чакат моите предложения и оставят всичко на мен. Обикновено провеждаме предварителен разговор, за да изясним параметрите, да изчистим концепцията, след което почваме да работим в детайли.
Може да се каже, че детайлите са Ваша “мания”.
Да, стараем се де изпипаме всеки детайл, защото не сме постигнали ниво, което да ни задоволява. Постоянно се сблъскваме с проблеми, които трябва да решим. Да се направи визията е само едната страна, но не само измислянето, а и изпълнението са еднакво важни. Предаването на един обект отнема доста време, защото винаги се стремим да вложим нещо ново и имаме индивидуален подход към всеки клиент. Работим само с клиенти, които търсят нещо различно.
Какво мислите за дизайна на поостарелите хотелски ресторанти. По какъв начин собствениците на хотели могат да се справят с останалата им соц визия?
Трудно е, но става при наличие на желание и смелост. По-лесно е да се декорира нова сграда, отколкото съществуваща, строена преди 30 или 40 години. Ремонтът е свързан с повече разходи, отколкото новото строителство. Освен това има дадености, с които дизайнерът е принуден да се съобрази. Старите хотели обикновено са с по-малки стаи, отколкото повеляват днешните стандарти, а нивото на изискване на потребителите се покачва. Навремето се е работело с други строителни материали, вече има нови, модерни.
Трудно е, но не е невъзможно старите соц ресторанти да бъдат спасени.
Откъде идва вдъхновението Ви? По дизайните Ви личи, че черпите идеи от Древна Гърция, Египет, а и от Версаче...
Вдъхновява ме класиката. И при Версаче, и при други фирми се използват класически мотиви. Версаче направи много добра реклама на творчеството си, което е инспирирано от италианската класика. Той събираше различни елементи от различни епохи и ги вкарваше в една композиция доста смело. Много уважавам творчеството му – облеклата, интериорите, меблите. Новата линия на сестра му е повече ориентирана към съвремието. Аз се стремя към по-различни неща, но времето ще покаже кое е стойностно. Важното е творецът да експериментира , да съхрани амбицията си да търси, да не се задоволява с един маниер. Аз съм постоянно в търсене и влагам много емоция в това. Обичам по-смелите решения и работата ме забавлява. Може да се каже, че съм екстремист в композициите си.
Коя е любимата Ви картина, любимата Ви скулптура?
Стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела, както и Атинската школа на Рафаело – можете да видите нейна репродукция и тук, в офисния ни интериор. От скулпторите мой идол е Микеланджело. Много от творбите му са емблематични и ме изпълват с възхищение, но за мен най-уникална е неговата Пиета – прави я едва на 25-годишна възраст. Той ми допада и като личност – новатор, експериментатор, който разчупва каноните и отваря пътя на Ренесанса.
Имате ли любим завършен проект?
Никой обект не ми е любим, всеки носи нещо свое, нещо, което ми харесва. Имам сипматия към някои нереализирани още проекти, които, надявам се, предстои да изпълня. Когато реализирам един обект, го забравям и мисля за следващите, пък и рядко се случва да отида на заведение, да посетя някой от обектите си. Аз живея в настоящето. Любимите ми обекти са тези, които проектирам в момента, докато трае изпълнението им, докато изживявам емоцията си.