Ултрамодерна класика
Дизайнерът Юлиан Тахов експериментира на своя територия
Той има редкия шанс и талант да създаде собствен стил – толкова характерен, че даже не е нужно да подписва и проектите си. Интериорите му са култови, както е модерно да се говори, и ако българският дизайн има своя звезда, то без съмнение името й е Юлиан Тахов. Възходът на кариерата му започва с аранжирането на столичното заведение „Син Сити”, което предизвиква истински фурор, а днес е направо прочут с клубовете „Планета” и „Осмото чудо” в Пловдив, „Опиум” в Русе и последния хит – столичния „Хедон”.
На високи обороти
Успехът на един човек е кодиран не само в таланта, но и в характера –
организаторският гений на Тахов сякаш поразява повече от художеството, с което е надарен. Всеки детайл от неговите проекти – включително мебелите, облицовките за стените, корнизи, релефи, тапицерии, настилки – се изпълнява в работилницата зад къщата върху цели 2 дка обща производствена площ! Там работят шейсетина майстори, а с подизпълнителските фирми да са към стотина. Отделно има монтажисти, камиони. Благодарение на собствената база Тахов е в състояние да изпълнява грандиозни поръчки за смайващо кратки срокове, при това с перфектно качество – „понеже са луксозни и скъпи, при приемането им всеки милиметър се оглежда под лупа“, обяснява авторът. Така „Син Сити“ е направен за два месеца, а „Осмото чудо“ - за 16 дни.
Перифраза на класическото знание
Детайлите, емблематични за стила Тахов, познати от тези най-модни клубове и ресторанти, се забелязват веднага и в собствения му офис, където нагледно ми показва как решава едно пространство в зависимост от предназначението му и в унисон с духа и вкуса на човека, който ще го обитава.
Гръцки меандри, ренесансови картини, райета, вдъхновени от древния Египет са любимите елементи, на които не може да се насити още от студентските си години.
„Обичам интериори, в които присъства изкуството. Това тук не е стандартният офис, в който всичко е изчистено, подредено, та чак студено, а нещо като умалена реплика на богаташка вила от класическата епоха.
Харесвам пространство, обладано от дух, наситено с детайли, съчетани в хармония, но всеки от тях със собствено звучене.
Сводове, огромни прозорци, овален бар, емпоре, обли стени, които разчупват остротата на правоъгълното пространство. Класически таван с квадри, перифразирани на съвременен език чрез модерните материали фурнир с цвят венге и алуминий, които биха стояли сурово, ако не бе вкарал свежест с червени акценти. „Тази игра е малко опасна, но тук не е прекалена. Аз обичам да навлизам в опасните зони, да се доближавам почти до ръба.“
Разточителство и свобода на духа
Офисът хем е разточителен, хем с много елементи, а пък не е претрупан. Напротив, просторен е и диша свободно. Всичко е премерено, балансирано, с една дума – постигната е хармония. Има някаква пищност, която създава усещане за аристократизъм, за духовност, за класически лукс, много светлина и въздух, които те карат да се чувстваш привилигировано потопен в красота, която вдъхновява!
„Всяка пространствена композиция трябва да има акцент, казва творецът, и тук това е „Атинската школа“ на Рафаело.“
Вечер картината е подчертана с лампички-луни, както и каменният гръцки фриз, и всяка друга зона от пространството. „Интериорите стоят по-красиво вечер, защото се моделират по-успешно с изкуственото осветление. Целият таван също е обсипан с лунички и ако ми трябва повече парадност, пускам всичките.“
Огледала на тавана раздвижват пространството и увеличават обема в ниските части – над работната му маса и в малкия кабинет на жена му.
Офисът всъщност е сграда на четири етажа за целия проектантски екип и ако тръгнете от партера нагоре, ще проследите развитието на художника с времето. Долу мазилките са каменни, фризовете египетски, а в антрето виси щитът на Ахил. Нагоре стените и таваните са облечени в изкуствена кожа – мека, топла и фина тапицерия, изработена на ръка.
Всичко е пипнато
„Всичко, което правим, буквално е пипнато, обяснява Юлиан Тахов. За да има лукс, трябва да има умерено разточителство. То се усеща и в материалите - колкото повече труд е вложен в обработката им, толкова повече дух са попили от ръцете на майсторите си. Тук няма грам готов материал, няма и една четка латекс от магазина. Всичко е правено на ръка в предприятието отзад и после е монтирано. Ето даже масата си има фриз, който подчертава дебелината на плота й.“
Декоративни физове минават и през стените и разграничават, точно както в класиката, горната от долната зона на пространството.
Пространството се вае като картина
„Използвам класическите елементи като трептения, членения и структура, така както художникът моделира картината си чрез багри. Обемите, линиите и цветовете са творческия език на дизайнера. Ето например всеки обем носи свое настроение. Облите форми и плавните линии внасят спокойствие и мекота. Това зависи и от цветовите гами – използвам силните контрасти за постигане на динамика, за дълбочина различни материали в един цвят. Например овалната стена е кафява, но ако се вгледате ще видите, че е райе, изпълнено в дърво и кожа. Обемът е останал цялостен, но има трептение в дълбочина, така е избягната скуката и баналността.“
Страшният съд е само един декор
В новия кабинет, който прави за себе си в съседната сграда и още е само проект, пак ще има класика, но там търси съвсем модерен стил. Там може да си позволи да се забавлява и да експериментира. Кабинетът е разделен на високо ниво – бюрото на шефа, и ниска зона с ултрамодерни дивани и маса, специално проектирани за заседанията с директорите си. В залата ще има само още един огромен плазмен екран, на който ще се разглеждат проектите, които фирмата изпълнява.
Таванът - засега поне - поема ренесансовите картини и понеже богатството на багрите е оставено горе, долната част на залата е в по модерен дух. Но любимите египетски райета пак ще подчертават корнизите и линиите на прозорците. Интересното в този интериор е горното осветление, което денем дава прекрасна мека светлина и при добрата височина на пространството с него се постига почти катедрален ефект.
„Страшният съд“ на Микеланджело заема цялата стена зад гърба на шефа, но тя е използвана само като колорит - „чист декор, без никакви философски препратки“. „Харесвам класическите картини заради духа, хармонията в композиция и цветността, не влагам в използването им някакви дълбоки идейни внушения.“
Кой е човекът на XXI век
„Всеки период в изкуството се базира върху опита и знанията на предните епохи, продължава мислите си дизайнера. Но буквалното копиране на класиката – независимо от коя епоха може да изглежда претенциозно и не на място. Това е голямото предизвикателство: да постигнеш нейния модерен дух. Как би изглеждала класическата форма сега, това се старая да открия. Класиката трябва да се интерпретира в духа на съвремието и с визия за бъдещето. Според мен това е един от пътищата в търсене на утрешата епоха, бъдещият образ на помпозността. Само така може да се намери истинско модерно на класическото познание“, заключава дизайнерът, провъзгласен за Човек на XXI век.
Парите, инвестирани в дизайн, са инвестиция в българското изкуство, казва прочутият творец
Фигури на рицари, африкански статуи и духало за стрели, уникална ваза от Италия, бастунче от Испания – днес рафтовете в офиса са отрупани с красиви спомени от пътувания
Модерна интерпретация на класически таван с квадри
Меандрите са знаков елемент за стила Тахов
Работното място на дизайнера.
Култовите заведения, които създадоха звездния статут на автора: “Син Сити”, пианобар “Опиум” в Русе, дискотека „Виго” в Несебър, “Планета” и “Осмото чудо” , „Мода бар Ескейп” в Пловдив, „Планета” Търговище, последният хит - “Хедон”
Новият офис – разточителството е изнесено в тавана, Страшният съд е зад гърба на шефа, Тахов сам е проектирал дори ултрамодерните дивани