Юлиан Тахов за моделирането на пространството
Името на Юлиан Тахов се свързва с няколко понятия, аванградност, провокация, категоричност на иазразните средтсва. Склуптор по образование, той налага един нов, различен поглед към дизайна и архитектурата, променяйки общоприетите представеи за класическите стилове. Преди време ви представихме един от най-емблематичните му проекти-столичното заведение Sin City. Сега ви предлагаме виртуална разходка в наскоро завършен от него частен дом, белязан също толкова осезателно от духа на Юлиан Тахов Дизайн.
Какви бяха изискванията на собствениците?
Те искаха жилището им да е по-различно и интересно, да се откроява с известна шикозност...
В такъв случай, чия беше основната концепция за интериора?
Предимно моя. Разбира се, предварително разговарях със собствениците, за да усетя тяхната нагласа, за да разбера какви са предпочитанията им. Това е изключително важно за успеха на всеки проект, особено когато става дума за домашен интериор. Това е мястото, където човек прекарва много голяма част от времето си. Тук се прибира след работния ден, за да се отпусне и релаксира. Освен това не трябва да се пренебрегва и фактът, че домашния интериор обикновено не се сменя на една-две години, каквато е практиката при заведенията. Ето защо се опитах да постигна на пръв поглед контрапунктни цели-да създам мек и спокоен дух на жилището, който да съчетая с умерена динамика; да реализирам стилен, ненатрапващ се интериор и в същото време да наситя пространството с детайли, за да придобие своебразна помпозност. Това е и целта, която следвам години напред - модерен, помпозен дизайн, съобразен с повелите на съвремието ни, използващ новите материали, отговарящ на очакванията и нагласите на хората.
Какви бяха даденостите на пространството, с които трябваше да се съобразите?
Жилището беше с много прозорци, с ниска височина и недостатъчно осветление. Поради тази причина реших да използвам огледала. Те, от една страна, „увеличават” светлината, а от друга, разчупват пространството и визуално уголемяват обема му. За мен оформянето на интериора в голяма степен прилича на работата на скулптура – отнемаш елементи, за да разшири обема, после добавяш детайли, които на свой ред „поглъщат” част от пространството и така непрестанно променяш средата, правиш я по-жива, по-интересна. Често хората не виждат всички детайли, но подсъзнателно ги усещат и това обуславя пълноценното им възприятие за нещата около тях.
Наричам тази концепция „развитие на един интериор в дълбочина”. Първо виждаш композицията от елементи, след това – отделния елемент, в него - детайлите и т. н. Голяма роля за общото възприемане на пространството играе и начинът, по който се „разкриват” плановете - в дадена посока виждаш една перспектива, в друга пред очите ти се разкрива нещо различно и т.н.
Именно тази многоплановост търся.
Всички мебели в интериора са проектирани и реализирани от Вашето студио- от масите през меката мебел, шкафовете, освететелните тела... Какви бяха основните материали които използвахте?
Наблюденията ми са, че у нас все още се харесва венгето. Затова реших да го използвам по мой начин в съчетание с метал, кожа, камък, опал. В проекта заложих и на декоративни елементи с много детайли, с чиято помощ формирах различни композиции. Например, пиластрите в хола реших с меандър и вградено осветление. За да придам по-голяма пространсвеност на жилището, ги включих в общ ансамбъл, в който ги редувам с вертикални огледала. Исках да направя и препратка към класическата беседка, чиито колони обособяват и едновременно с това свързват външното и вътрешното и вътрешното пространство. Що се отнася до спалнята, тя е със северно изложение и беше малко тъмна. Затова за осветлението използвах опал, който създава усещане за дълбочина и е комбинация с отраженията от големите огледала визуално „уголемява” помещението...
Що се отнася до градината, тя е инспирирана от италианските традиции с техните класически архитектурни форми и богата зеленина. Използвах колонади, чрез които маркирах отделните й сектори: барбекюто, зоната за игри, за усамотение и релакс... С тях подсилих дълбочината на двора. Добре аранжираните елементи, разположени в различен план, винаги създават за по-дълбока перспектива. Колонадите, също така, ми помогнаха и да „отделя” парка от къщата.
И накрая, нека обобщим: какви са най-важните задачи, които си поствяте при всеки нов проект?
Както вече казах, на първо място е неоходимостта да създавам атмосфера, която да отговори на изискванията и желанията на конкретния клиент. Въз основа на тези наблюдения изграждам концепцията за цялата архитектура, за стила в интериора, за изразните средства, които ще използвам. Винаги се опитвам да създавам нещо интересно и различно, което да вълнува и да носи наслада. Не по-маловажен за мен е и стремежът проектите ми непрестанно да изненадват, да провокират. Искам, накъдето и да се обърне погледът, да среща нещо ново и различно...