Неотдавна на столичния площат „Възраждане” отвори врати клуб Sin City. Амбицията на собствениците е да го превърнат в място, на което феновете на различни музикални стилове да се забавляват под един покрив. В момента функционират лоби бар, клуб Help кафе Mistral, а през септември предстои откриването и на втори етаж . Ето какво разказва специално за читателите на сп. Домът авторът на проекта, известният дизайнер Юлиан Тахов.
Едва ли има човек, който, веднъж видял Sin City, да остане безразличен към визията му. Каква беше водещата концепция в проекта за интериора?
Заведението е място, където хората отиват, за да се забавляват. Те очакват атмосферата тук да е по-специална, празнична, да ги накара да се почувстват освободени и може би дори по-заможни. Според мен минимализмът не е подходящ за тази цел. Нужна е повече помпозност и наситеност на пространството до най-дребните детайли. Тогава мястото изглежда по-луксозно... Разбира се, за доброто настроение на клиентите от изключително значение е и обслужването. Що се отнася до Sin City, тук дизайн и мениджмънта се съчетаха по най-добрия начин. За това говори и фактът, че заведението продължава да се радва на огромна популярност.
В интериори откриваме много препратки към миналото. Интересен е начинът, по който ги пречупваме през призмата на съвремието ни...
Идеите ми наистина бяха инспирирани от класиката, с която се занимавам повече от 10 години. В основата на проектите ми са нейните закономерности, но за реализацията използвам модерни материали. Старая се да създавам живи, динамични, в известен смисъл дори агресивни интериори, които в същото време да бъдат изключително комфортни. Важно е нищо да не спира погледа и той лесно да преминава през пространството . А това може би е най-трудното в стила, който следвам.
Кои бяха по-специфичните моменти в проекта?
Трябваше да се вземе под внимание фактът, че когато сте в заведение, пълно с хора, погледът ви минава най-вече по стените и по тавана, без да обхване цялото пространство. Затова обособих няколко зони, близки по характер и същевременно независими една от друга. Накъдето и да погледнете, ще видите нещо различно-райета в черно и червено, сребро, огледала, репродукции по стените и тавана... Това беше и целта ми - да създам интериор, в който винаги да откривате нещо ново и колкото и често да го посещавате, да не ви омръзва. Заложих много на детайлите, до най-малката подробност. Използвах дори черни меандри на графичен фон, които се забелязват само ако се вгледате внимателно.
Прави впечатлнение, че никъде не сте използвали латекс...
Така е. За реализацията на проекта се спрях на плътни материали, чиято текстура придава специфична дълбочина. Съчетах еко кожа, гланцови повърхности от МДФ, матирано стъкло, алуминий, огледала... Това допълнително ми помогна да постигна различен, луксозен вид на заведението. Като цяло композицията е доста рискова, но аз не се страхувам да импровизирам. Важното е винаги да правиш крачка напред. Обичам да работя с материали, които на пръв поглед са несъвместими. Това ме забавлява най-много. Що се отнася до втория етаж, неговото предназначение ще е съвсем друго. Там и музиката ще е различна. В новия проект се опитах да създам един виртуален свят, докосващ бъдещето. Ще използвам много огледала. С тяхна помощ пространствените ограничения ще изчезнат...
Не мога да не ви попитам за приликата между емблемата на Вашата фирма и знака на Versace…
Открих изображението в една стара апокрифна книга. Доколкото знам, това е разновидност на Медуза Горгона. През епохите в Европа тя е изобразявана по различен начин. Няма нищо необичайно в това, че моята емблема и знакът на Versace са инспирирани от един и същи мит. С един приятел, по професия художник, решихме, че изображението ще подхожда на стила, в който работя, а и го доразвихме. Избрах мъжка глава, защото тя е напрегната, заредена със сила и динамика. В останалите интерпретации на Медуза Горгона има много повече спокойствие. Това е така, защото женското лице внушава някаква особена мекота. Що се отнася до двете змии, подобни композиции съм правил и преди в работата си като скулптор. Винаги съчетавах два вида материя, които са във взаимодействие помежду си, така, както са и предметите в пространството. Именно това символизира и моята емблема, но с повече динамика... В заключение как бихте описали стила си с няколко думи? Модерен, помпозен, зареден с движение... Стил, който уплътнява пространството.
КЛУБ HELP
И тук червеното и черното са водещите цветове в интериора. Обособени са няколко къта, всеки от които е с относително самостоятелна визия. Така, колкото и често да посещавате заведението, няма се отегчите. Вниманието привлича светещ подиум с меандри. Куполът над него е декориран с фрагменти от „Страшния съд” над Микеланджело. В центъра е разположена емблемата на Юлиан Тахов.