В проектите си Юлиан Тахов хвърля мост между древността и модерното време
Той е въплътил мечтата на всеки художник, а и на всеки човек - прави това, което обича, пък и печели пари от него. Работи пространствено оформление и дизайн на обществени и частни интериори. Поводът за срещата ни стана един „гръцки ” проект – колонади и кашпии с изобилеие от цветя.
Откакто се помни, Юлиан Тахов рисува, скулптура и се интересува от архитектура. Завършил е скулптура в Художествената академия при проф. Гондов, но не е работил по тясната си специалност. Обръща се към дизайна, защото той съчетава всички негови интереси – живопис, скулптура, архитектура.
Практическата му нагласа се проявява още през 1989 г, докато е студент втори курс. Заедно със свой колега създава първата в страната частна фирма за изпълнение на монументална скулптура. Тя съществува една година, в която изпълняват паметници на професори от академията, правят и надгробни. После системата се сменя, а съдружникът му заминава в чужбина.
По – късно Юлиан Тахов се захваща с Антични форми и руини, които са му слабост. С друг свой колега прави реставрацията на хотел „Мария Луиза”, оформя входове, декорира ресторанти. Започва и изпълнение на ремонти. Така получава възможност да взима самостоятелни решения за детайлите, да прави проекти и да ги изпълнява. От първите му по – значителни обекти са довършителните работи в „Макдоналдс” в Пловдив и на пл. ”Славейков” в София. Работата потръгва. Явявяват се още клиенти, които имат нужда от ремонт, от идеи за боядисване и т.н.препоръчват си го един на друг.
„Като започна да работя с някой клиент, се задържам дълго при него. Ако има апартамент, после ме прехвърля на къщата. Или ако има къща, почвам от двора, после влизам вътре. След години пак ме викат – за освежаване, за идеи.”
За проектите и идеите не взимат пари, плаща се само за изпълнението. Както сам твърди, раноти „на цени като за България”. Стигнал е до тъжната констатация, че у нас интелектуалният труд не се заплаща, цени се занаятчийството. При създаването на всеки проект дизайнерът разговаря с клиента за неговите предпочитания, за атмосферата, в която би се чувствал добре. Има случаи, когато му се дава пълна свобода, както и при египетския басейн. Първоначално художникът се отказва да разработва приземния етаж на частна къща – ниско помещение, но с голямо пространство от 120 кв/м. А и собствениците нямат ясна идея за неговото предназначение. После решават да го превърнат в басейн и място за отдих. Искат нещо в гръцки или римски стил, с колони, пиластри, стенописи. Но помещението не позволява това и за да не се откаже Тахов от работата, собствениците му предлагат да измисли нещо друго.
„Когато човек работи върху дадена тема, обръща литература, мисли, гледа различни решения в историята. А Египет ми беше слабост още от студентските години”.
Идеята се оказва добра. Древногръцките помещения – храмове и най – вече гробници, са с ниски тавани, но силно декорирани и украсата стои добре в тях. Проблемът е как тази стилистика да се пренесе в конкретното пространство, така че декорът да не смачка помещението и без да се пракалява с яркостта на цветовете.
Приел рисковете на начинанивто, Юлиан Тахов създава концепцията и степенува цялата композициия – корнизи, паузи, йероглифи, тавански релефи. В същата стилистика трябва да оформи няколко сектора – маса за гости, бар, места за почивка. В процеса на работа рисунките се нанасят на място, оглеждат се от всички точки на възприятие в пространството и се изпълняват технологично префектно от майсторите в екипа. Имитацията на камък, устойчиви на влага бои – всичко е съобразено с особеностите на помещението.
На въпроса, ако един египтолог влезе в помещението, какво ще прочете – художникът обяснявя – „ не ме интересуваше какво значенеи са имали при древните египтяни тези композиции, а от какви фигурални съчетания имам нужда. Правя всичко с декоративна цел и ползвам египетското изкуство като инструмент, за да я постигна.”
При последния си проект дизайнерът е вдъхновен от Версаче и италианската градинска архитектура.
„ За мен Версаче е най – големият гений на нашето време в помпозността. Трябва да минат години, за да може човек да го възприеме и разбере. Той не е за първа среща. За Версаче трябва подготовка, както е при елитарното изкуство. Зрителят трябва да е извървял определен път, за да стигне до него”.
Очевидно у нас има достатъчно подготвени хора, след като получава такива поръчки. Не всички са с големи възможности, но почти всички са с вкус, изисквания и критерии. След 1989 г. конюктурата, комуникациите, пазарната икономика предполагат пътувания в чужбина и трупане на информация. Създава се среда, близка до западната.
„Виждал съм много качествени изпълнения на мои колеги. За тези десет години бързо напреднах, е и се доближихме до западните тенденции. Не само до Европа, по –скоро до Америка. В Америка се акумулират култури от целия цвят, там всичко се интерпретира, развива. Ние сме по-близо до тази ситуация.