Вкусът – това е човекът
Вътрешен и външен дизайнер – в държавния регистър на академичните специалности такова образование липсва. Но професията съществува. Особено забележимо е присъствието й през последните пет – шест години благодарение на поръчките на по-заможните българи.
Един от тези дизайнери е Юлиан Тахов, завършил скулптура в класа на проф.Гондов през 1992г. Още във втори курс на Художествената академия Юлиан заедно с колега от по-горните курсове създава първата у нас частна фирма за обработка на камък. Предназначението й е да обслужва авторите на монументална скулптура, паметници и др. До 1990 г. фирмата участва във вдигането на няколко паметника, дело на преподаватели от академията. След падането на тоталитаризма, в началото на преходния период, Юлиан Тахов се ориентира към по-дребни поръчки, включително и към изработване на надгробни паметници. Самият той проектира тоалети, бродерии, участва в изложби. Но интересът към Архитектурата и практическото й приложение в бита го насочват към дизайнерството. Започва като изпълнител – интериорът на „Макдоналдс” в Пловдив и на едноименното заведение на площад „Славейков” в София са направени от него. Но архитектът на компанията „Макдоналдс”, сръбкинята Нада Данович, предоставя на Тахов и проектирането на някой детайли. Така постепенно стига до изпълнението на по-сериозни поръчки: в Агенцията за приватизация проектира кабинета на тогавашния изпълнителен директор Захари Желязков, поема някои ремонтни работи във военото министерство, реставрацията на хотел „Мария Луиза” в София, интериора на дискотеките Алигатор и Спартакус, на ресторанта на хотела в резиденция Бояна.
Главна тема на нашия разговор е частния дом, културата на неговото оформяне и на неговото обитаване. Това е пресечната точка на много и различни противипостояния, разминавания, напрежения. Според Юлиан Тахов през втората половина на 90-те години вкусът постепенно започва да се култивира.
Еуфорично забогателият българин има стандартно изградена ценностна система – хубава кола, голяма къща, меден покрив и олуци, но в интериора – скрит от хорските очи, е по–скромен. Преобладават клиентите, които хаотично листят модни списания и трупат в представите си еклектичен куп от детайли, към които и съпругата прибавя по някой каприз. Това е така, защото никой не им е казал, продължава Тахов, че в един дом трябва да преобладава индивидуалността. Има случай да прибягват до услугите на дизайнера едва когато хаотичните лични виждания стигнат до задънена улица. Пък и у нас не са установени някакви норми на интериора и екстериор – дизайна, защото традицията на градското обитаване, появила се в началото на ХХ век, отдавна е западнала. Липсва и здрав усет за добра инвестиция в един дом. Дизайнерът прави в един проект различни и винаги уникални неща, които са авторски. А самото авторство вече повишава цената на дома, естествено ако изпълнението е на равнище. Равнището на вкуса пък се определя от професионалистта, който трябва да предразположи клиента, да усети неговите изисквания и наклоности. А в крайна сметка да се стигне до сбор от детайли, които трябва да се подчиняват на една обща композиция.
В списъка на т.нар. престижни вещи най-напред излизат картините и пластичната украса на дома. Но никак не са малко случаите, когато след първоначалното обзавеждане с утилитарни вещи и мебели парите да привършват и собствениците да донатъкмяват интериора с картини по 50 лв., купени от амбулантните сергии около площад Александър Невски. Това е сериозно, коментира Тахов, защото така се нарушава търсената хармония. Пък и издава неустановения социален и обществен статус на този собственик. Би трябвало да приемем подобен подход като единствен в периода на преход от една политическа система към друга. И от една унификация на индивидуалността към разгръщането й в целия огромен спектър от вкусове и материални възможности. В това отношение в България всичко започва отначало.