Ипровизацията е едно приключение. Обичам да бъда на ръба, да провокирам, да експериментирам, да насищам. ”Ето тази философия на твореца на интериори Юлиан Тахов е ключето към всичко, което създава. И ако тя съвпада с разбирането за стил на собственика на пространството, се получава онази сплав от уют и въздействие, която превръща дома в крепост. На някой този интериор ще се стори твърде претенциозен; други ще забележат невероятната игра с пространство, материи и светлина; трети ще търсят недостатъците, а четвърти просто ще се влюбят. От пръв поглед ! Но със сигурност всеки ще признае, че в този интериор е направено нещо различно.
А кой не иска домът му да бъде уникален?

„В началото винаги е идеята”
Тази дизайнерска идея се развива на площ от 120 кв/м. Помещениеята са две. В едното са събрани хол, кухня и трапезария, а другото е „Царството на Морфей” – спалнята. ”Най- трудно е, когато нещо е готово и хората ти се обадят с молба „Дай да направим нещо, за да се пооправи”. Не тръгваш с композицията от началото сам да разчупиш пространството и да подчертаеш зоните, кухненския бокс.. . Затова беше трудно да реша какво да променя. При положение, че и преди си беше направено луксозно – със скъпи бои, мазилки, приятни цветове, но хората явно търсеха нещо друго”, разказва дизайнерът Юлиан Тахов. Всъщност паркетът и камъкът на камината са от предишния автор и това са били нещата, с които е трябвало да се съобрази новата идея, плюс овалния таван, изработен от гипсокартон. Тъй като веднъж са давали пари, аз гледах да не разбутваме всичко. Това, което беше в наличност го облякох с материал. Така цялата идея се завърта в кръг около ламината, която е в центъра на помещението.

Зоните тук?
Няма най-важна зона. ”Водещ е общият дух. Най-ценното, когато се прави един интериор, е да се постигне хармония – като влезеш, вътре да няма нещо, което да те дразни. Всички герои да играят от един отбор-метафорично казано, за всички компоненти от една композиция. Моята представа за дом е, че трябва да има уют и топлота. Едно от най-трудните неща е да се направи така, че на човек да му е приятно след една година и след 5 години да си стои вкъщи. И в същото време да може до някаква степен да отговаря на неговите претенции. на неговия социален статус и т. н.

Дневната.
Това е мястото, което приканва да поседиш и да се отпуснеш. Затова диванът е проeктиран и изработен от кожа, с много възглавници. Тук комфортър е на първо място-визуален и практически. Интересен акцент са овалните табуретки. Тук се забелязва един от характерните дизайнерски орнаменти – фриз венге с вграден меандър. Цялата композиция има овална форма, която се противопоставя на вертикалните правоъгълни елементи в съседство. ”Този растер във височина източва и повдига пространството”, обяснява дизайнерът”. Там не е много високо, затова направих огледален таван. Да се даде максимален обем за този просторен хол. Реших да направя пробиви не само в стените, а и на височина. Като се отразява, завесата продължава нагоре и прави пространството да изглежда като сцена, като дворец – с високи тавани. Защото не можеш да правиш нещо скъпо и то да е схлупено. ”

А кутиите на тавана?
Интересен акцент са осветените кутии до тавана на помещението. ”Това е инспирирано от пиластрите в класическата антична архитектура, обяснява Тахов. В случая една моя интерпретация, като основната идея беше да създам впечатление на градинските беседки – с тези поластри, между които пространството продължава, чрез вградените огледала. Това създава приятно настроение.
Чрез редуването на дърво с огледална плоскост се правят пробиви в пространството. ”Вкарвам огледала в жилищата, защото обикновено има един прозорец и навътре едно голямо пространство без добра осветяемост. Чрез тези огледала се получава отражение на светлината. По този начин жилището грейва. От друга страна, огледалата ги ползвам и за да създавам пространство. Респективно насреща отнемам пространството с тежки мебели, тежки материали, които поглъщат. Получава се интересна игра на скулптиране на пространството. Така, от една страна, си играя с пространството, от друга – с материалите, а от трета – с цветовете. Колкото тази игра е по-сложна, толкова предизвикателството е по-голямо и се създават непонятни усещания за хората. ”

Какво е важно при композиция с огледала?
„В това огледало се отразява всичко, но то се вижда от хората. Никой не гледа в тавана. Аз го използвах, за да може на подсъзнателно ниво човек да усеща въздуха в помещението. Но това не е огледало за оглеждане, нито искам нещо да отразявам. Като погледнеш общата визич – завесите и тяхното продължение, не мислиш за огледалото. Когато ходиш в помещението, забравяш за съществуването на това огледало на тавана. Ако нямам огледалата и бях направил целия таван кафяв, това щеше да свие много обема и да потиска. Именно тази игра на контрастите, на вкарване ба пространството и отнемане на пространството, прави един интериор много по-динамичен”.

Фризът?
„Старая се да влизам в дълбочина на детайлите. Като се започне от цялото до най-дребните елементи. Например шкафът отвън е детайлизиран, рафтчетата са дебели по 5 – 6 см и вътре отново има меандърчета от венге върху метала. Наситено е с детайли. Всъщност именно дребните неща дават богатството и плътността на един интериор. ”

Трепезарията.
Най-важното за масата в нея е да изглежда стабилна, тежка и официална. Поради това тя е с плътни, тежки обеми. ”Освен това с тях си създавам условия за декор – за този фриз, който придава едно трептене и допълнително одухотворява изделието. Без него тя щеше да е съвсем обикновена, като маса в бирарията. ”

Кухнята.
Впечатление прави барплотът, който е под формата на запетайка. Навява усещане за „ин” и „ан”. Уредите са скрити. И тук таванът е кожен.

Спалнята.
Тук таванът е облицован с бяла кожа и венге. Леглото също е облицовано с кожа, бордът до матрака също е облечен. Облегалката отново е в цвят венге, изработено от кожа, като е прибавено локално осветление от вътрешната и външната й част. Избегнати са баналните нощни лампи, а приятната светлина, излъчвана от леглото, прави ненужно дори осветлението на тавана. Отново се залага на монохромна гама с дребни акценти, които съживяват и одухотворяват интериора. Освен това правят впечатление. ”Аз играя много с осветлението. За мен един интериор е най-хубав на изкуствено осветление. Защото тогава играеш със светлината и маркираш различни планове, докато дневното осветление влиза от едно място и обезличава всичко”, казва Юлиан Тахов. Стената срещу спалнята е облицована с кожа и венге. Двата материала придават релеф и изглеждат като райе.

Дворът – като в римско имение.
Малко хора стигат до идеята да правят архитектура в двора. ”Това си е градска архитектура. Не съм се съобразявал, че къщата им е в съвсем различен стил. Целта им беше да направя двора хубав и собствениците да се чувстват приятно. Просто съм отделил къщата от градинската архитектура. Не търся връзка и смятам, че това дразни окото. Още повече, че еклектиката е характерна за нашата епоха.

Монументалния стил и динамичното съвремие.
„Много ми харесва, че този стил те кара да се чувстваш различно. Императорски!В класическата архитектура нещата са утвърдени в продължение на векове. Принципът да сложиш архитектура сред природната среда дава друг живот, допълва и доудохутворява природната среда. Харесва ми контрастът между прородата и самата архитектура. ”

Колоните.
„Колоните са мой модел – измислил съм го на базата на класическия. Капителът също е моя идея – интерпретация на тосканските, но по-изчистен.”

 Мозайките.
„Мозайките вкарват много дух с трептението си. Фризовете около зелената площ много добре очертават алеите. Това е декоративен елемент, който си има собствена тежест и привнася повече стойност на площадката. Както и при мебелите – колкото повече декорации има, толкова повече се насища самото изделие или композиция, става по –плътна, по-дълбока. Ако си го представим само с едни плочки, ще стане като парк или тротоар. След като това е домашен двор, търсим да създадем топлота, някакъв дух, с който хората да свикнат и да се чувстват като в тяхната крепост.