Алпийска къща в Ренесансова Градина
Един млад скулптор, преминал с успех и през проектирането на облекла с копринена бродерия, и на балетни костюми, днес прави интериорен и екстериорен дизайн. Юлиан Тахов не вижда в тези свои разнопосочни занимания никакъв парадокс – във всяко от тях той се докосва до цветовете, борави с пространствата, търси тяхната специфична връзка. Заради търсенето на провакативни предложения той никога не се отказва и от трудните за решаване ситуации.
Поклонник на италианската архитектура от Възраждането, където и да работи, Юлиан Тахов все намира място за детайли, носещи духа на тази епоха. Това е и стилът, който той харесва и който се опитва да препоръча на своите клиенти, независимо дали става дума за интериор или екстериор.
Създал още като студент в Художествената академия фирма за монументални изпълнения от камък, сега той поема изцяло строително-ремонтните и довършителните работи на обектите си.
В къщата, която показваме, противно на възприетата логика-първо да се приключи с интериора, а след това да оформи двора. Заварил градината в не особено цветущо състояние, но приел провокацията – бил доволен, че домакинът оставил всичко в неговите ръце. Срокът бил ни повече, ни по-малко от седмица!Когато влязъл в обновения си двор, стопанинът бил толкова приятно изненадан, че му поверил и довършителните работи по къщата. - Бях доста затруднен и смутен – разказва Юлиан Тахов, - градината, която подредих, не отиваше особено на алпийския характер на къщата, на който стопаните много държаха. Но в крайна сметка прецених, че една търсена и премерена еклектика няма да навреди. Обединяващото между интериора и градината е в разточителните детайли, в лукса, който се усеща, в неприкритата помпозност. Това допада на характера на стопаните, аз се съобразих с тях. Доколкото можах, но привнесох и своето виждане за класическо изпълнение. Всъщност в крайна сметка успях да отделя визуално къщата и градината. Те звучат доста самостоятелно и не си пречат столово. Дворът е богат на дървесни редове и на зеленина.
Но въпреки това в градината доминирала скучната линия на протяжна бяла подпорна стена, която се виждала и отвътре, през големите прозорци на дневната. Първата грижа на Юлиан Тахов била да се справи с нейното бездушие. Насадил растителност, която да завладее зида от горе до долу и от долу на горе- чемшири, туи, здравец и най-вече бръшлян.
Колонадата пък от своя страна отслабила доминиращото въздействие на плътната ограда и създала чувство за дистанция. За да наруши монотонността, облицовал част от стената с изкуствен камък, който впоследствие покрил с патина.
Вместо метален парапет скулторът подредил балюстри. Обемите им са съобразени с пространството, което те преподреждат по своему. Освен тях всички колони и каменни вази са специално проектирани за тази градина. След като въвел ред в градината, дизайнерът се заел с къщата. Изцяло бялата й фасада му изглеждала неподходяща за алпийската й архитектура. Заради това Юлиан Тахов предвидил каменен цокъл. За да следва логиката на този тип постройки, дизайнерът внася същата облицовка и в просторната дневна. Но за да не прекали и да й придаде вид на хижа, облицовал с камък само една стена – решението не е нито прекалено плахо, нито прекалено категорично.
В тази част на дневната е изградено емпоре, в първоначалния си вид – съвсем неорганизирано. Решението на Юлиан Тахов било и да обточи тавана на първото ниво с пръстен от гипсокартон с вградени в него луни – едните светят нагоре, впрочем надолу и създават приятно усещане за простор. В цялата къща е използвано осветление.
Интересна кулминация на дизайнерските усилия тук е и изрисуваното небе на тавана. Юлиан Тахов цени класическите стенописи в интериора заради непреходността им, заради различната естетика, която привнасят дори в един супермодерен дом. Контрапункт на силната, ярка светлина в дневното пространство са две от стените, оцветени в благородносиния нюанс на небето. В крайна сметка, макар и с цената на известна доза театралност и без да накърнява усещането за лукс и престиж, дизайнерът успял да привнесе топлота на извънградската къща. Неговото и на собствениците удовлетворение идва и от факта, че заварените недостатъци на сградата са туширани и с малко усилия дори са превърнати в своеобразни акценти.