Импровизация по класически сюжет Обратно на схващането, че тъмните цветове оптически намаляват пространството, а светлите го уголемяват, дизайнерът Юлиан Тахов решил да заложи на категоричното присъствие на венге, на наслагването на обеми в пространството и на деликатните контрасти.
Юлиан Тахов променил изцяло заварения многоцветен и неорганизиран малък апартамент. Тук намерил подходящ терен за своето виждане, според което в ограниченото пространство не бива да присъстват повече от два цвята и от един цветен акцент. Художникът си представял стена в контрастен цвят, но заради малките размери избрал контрапунктът да е друг. И тук той е ренесансов фриз от Сикстинската капела, възпроизведен с „Фотошоп”, който освен в дневната се явява и в спалнята. С добавянето на фризовете авторът целял да разчупи графичното присъствие на дървото и огледалата. Основната му цел е да създаде илюзия за повече пространство и дълбочина въпреки ограничената квадратура. Именно заради това в изграждането на интериора включил големи огледала, които са една от характеристиките на този дом. Те осигуряват многоплавност и внасят повече въздух и светлина в жилището. Едното огледало е разположено по протежение на дългата стена в дневната, другото – в антрето. Така още с влизането човек остава с впечатлението, че апартаментът е доста просторен.
В спалнята огледалата заемат целия таван и стената зад леглото, като ефектът от визуалното умножаване на пространствата е доста атрактивен. Тъй като собствениците настоявали домът им да носи почерка на Юлиан Тахов, той проектирал всички мебели и детайли, а фирмата му ги изпълнила. Към контрастта на венге и инокс прибавил и друг похват за индивидуализиране на жилището – разграфил вратите в коридора на квадрати. Отразени в двете огледала и умножени по четири, те насищат пространството с много „плът” – цел, която авторът умишлено преследва в ограничените рамки на апартамента. Интересна е идеята на дизайнера да впише в цялата композиция на интериора банята като самостоятелен декоративен елемент. Тъй като тя е разположена на възлово място в малкото пространство, на „кръстопътя” между антрето, кухнята и дневната, Юлиан Тахов премахва двете стени - към кухнята и към антрето – и ги замества с матирано и декорирано стъкло. Стената от извито матово стъкло и вратата са обкантени със сребрист фриз - меандър. В случая обаче дизайнерът не прави обикновена реплика на старогръцкия меандър, а използва този образец за основа на своя авторска интерпретация. Вероятно кураж за собствен принос му дават 12-те години, през които изучава, разработва и размишлява върху класическите декоративни елементи и възможностите те да се вписват в модерния интериор. Художникът обяснява, че се чувства като импровизатор в джаза – темата е зададена, авторът следва своя стил. И понеже смята, че е човек, който търси изненадата и собствения дух на всеки дом или предмет, Юлиан Тахов работи така, че да не го оприличават на никого.