Градът винаги е бил най-доброто средище, мястото, което позволява разгръщането на социума, без който животът на човека по думите на Томас Хобс е отвратителен, беден, самотен, скотски и кратък. Градът на настоящето концентрира интереса и желанието на хората към изграждането на общност, без обаче да се чувстват част от масовката. Бъдещето очертава тенденция на алиенация и движение в обратна посока, изразяващи се в бягство от струпването, от треската на мегаполиса – към повече пространство, по-близо до природата, в по-голямо уединение в предградията далеч от пределите на ситито. Всичко това е не само настроение, а намира своето материално изражение в градоустройството и най-вече в интериора. В него най-бързо и най-ярко се отразяват и новите по-високи културни норми, възприети след приобщаването на България към Евросъюза, новите, по-високи изисквания на гражданите към заобикалящата ги среда.
Градът на бъдещето, утрешният град трябва да бъде удобен, красив и здравословен, никой няма съмнение. Както и в това, че същите са категоричните изисквания към вътрешните пространства в него.
Градът трябва също да поддържа равновесие между модерното си развитие и съхраняването на историческото си наследство, да вгражда в себе си новото, без да разрушава старото; да следва принципа на устойчиво развитие. Град без минало е като човек без памет. Хората оставят следи от своя живот, своя труд, своята лична съдба в градовете под формата на квартали, сгради, паркове, храмове, библиотеки. Тези следи представляват колективното завещание на миналото, даващо на наследниците чувство за приемственост и отговорност за бъдещето.
Този процес следва да почива на координацията между всички заинтересовани слоеве и професионални среди - градски жители, администратори, политици, високопоставени държавни служители, представители на различни професии, творци.
Идеален е онзи град, в който е постигнатa и хармония между екстериора и интериора, както и мирно съжителство на различните сектори и дейности (пътуване, обитаване, труд и отдих); в който са гарантирани правата на гражданите; в който са осигурени възможно най-добрите условия за живот; който отразява и откликва на бита и нравите на своите жители; в който се държи сметка за всички, които го използват, произвеждат или тъгуват в него, посещават го, търсят развлечение, култура, информация, знания.
В оформянето, в аранжирането на всяка една среда на социални дейности в града има място за творческа изява на интериорния дизайнер.
Несъмнено развитието на урбанизацията и архитектурата оставят своя белег върху социалния живот на хората. Но определено не е без значение и интериорната среда, която ни заобикаля. Не можем да спрем само до архитектурата! Все пак човек живее, забавлява се, работи в затворено пространство, там прекарва по-голямата част от времето си. Именно тук върху него упражнява влиянието си интериорният дизайн.
Дизайн е всичко, което ни заобикаля в качеството му на артефакти, светът, който ние искаме да видим, затова усърдно и последователно творим. Именно той показва какви хора сме, от какво се вълнуваме и към какво се стремим.
И в България дизайн отдавна вече не е единствено нова дума в речника на съвременника, а понятие, изпълнено със смисъл и характеристика на качеството на живота.
Дизайнът в интериора влияе върху хората чрез оформлението на вътрешните пространства, чрез насищането им с обеми, форми, цветове, чрез дозиране на светлината. Самите обитатели изискват все повече от средата, която обитават, в която работят или се забавляват: елегантност, лукс, допир с изкуството, както и обстановка, която да не омръзва, а винаги да изненадва и да провокира въображението.
Приема се, че градовете функционират добре, когато осигуряват на своите жители удовлетворяващи качество на живота и начин на живот, когато в тях с подобаващи регулационни механизми е постигнато равновесие между икономическото развитие и запазването на околната среда, налице са висока обществена активност, динамично развитие на кварталите и общностите, чувство на съпричастност и гордост. Активно влияние върху тях упражнява архитектурата – като неотменна, динамично променяща се част от заобикалящата ги среда. Донякъде като следствие от градоустройството и архитектурата, донякъде като самостоятелно направление, определено от живота и културата на голямата общност в града и в частност на индивида се развива интериорният дизайн.
Интериорът е среда, изкуствено създадена от човека за човека и той пряко се влияе от стандарта на живот, както и оказва определено въздействие върху формирането на нови по-високи естетически и културни потребности. Интериорът влияе точно толкова силно върху настроението, самочувствието и етиката на хората, колкото и добрата градска среда, модата и др., затова и чрез оформлението на вътрешните пространства се търси внушението за нещо специално, индивидуално и неповторимо.
В обществения интериор дизайнът привлича вниманието, далеч назад са времената, в които той беше стандартно безличен както в офиса, така и в ресторанта. Затова съвременните интериорни дизайнери, сред които и Тахов, си позволяват в техните проекти той да прави впечатление. Когато се говори за дизайна на едно вътрешно пространство или за автора му, това мотивира други творци да работят и да изявяват потенциала си. В крайна сметка нещо се случва.
Като функция на стремителната урбанизация, съвременният интериор реагира с дзен вглъбяване на пренасищането на града с обеми и форми. Много за кратко обаче минимализмът доскуча и се изчерпа, все по-настойчиво се заобажда глобализацията, проявяваща се в смесване на стилове и култури, граничещо с претрупване, дори с кич. Еклектиката обаче се оказа благодатна почва за творците от всяка една област, особено за интериорните дизайнери. Защото в оформлението на вътрешните пространства могат мирно и хармонично да съжителстват похвати и стилове, без ограничения да се сближават и дори преплитат епохи.
Интериорът – домашният или общественият - е средата, в която пребиваваш по-дълго отколкото където и да е другаде. В зависимост от предназначението - обществен или домашен интериор - се търси определена хармония на цветовете, материалите, растерите, светлините, детайла, композицията. Отлепили се от котата на екзистенц минимума, градските обитатели настояват за материален комфорт, за общодостъпен лукс, за необичайност, преминаваща дори в нереалност, които да ги откъсват от ежедневието, да ги пренасят надалеч и напред в необозримо бъдеще.
Общодостъпният лукс и необичайността, граничеща с виртуалност, са опорните точки в дизайна на вътрешното пространство с марка JT. Разбирането им, че интериорен дизайн не е само и единствено обзавеждане на затворени помещения, а цялостно обладаване на пространството в тях, намира израз в реализираните им проекти за офиси, ресторанти, увеселителни заведения и частни домове в почти всички градове на България, а вече и извън територията на страната ни.
Дизайнерът Юлиан Тахов и неговият екип приемат предизвикателствата на съвременния град, като проектират и построяват до най-малкия детайл интериора на новите културни средища на големия град – развлекателни комплекси, дискотеки, клубове и ресторанти.
Воден от идеята, че пространствата на тези места за развлечение, събиращи солидно количество предимно млади хора, Юлиан Тахов им предлага една солидна доза еклектика с точно определена цел – спойка на миналото, настоящето и бъдещето, която ще ги накара да се почувстват различно. Осигурява им непринуден достъп до най-добрите естетически образци от далечното минало било чрез принтове на ренесансови фрески, било чрез декоративни елементи от най-добрите времена на Древна Елада... В хипермодерните интериорни решения, носещи емблемата Тахов, могат да бъдат разпознати в детайли символи на кралската власт, на рицарските ордени, на олимпийските богове или египетските фараони. Така всичко онова, което сме виждали в документалните поредици и илюстрованите албуми, в музеите и храмовете на Месопотамия, Египет, Рим, Непал, Гърция, Индия, става част от всекидневието ни, без да се конфронтира с представите ни за хипермодерен бит. Така най-добрите образци от културната съкровищница на човечеството влизат в живота ни, голямото изкуство или поне малка част от него идва при нас, а не отлежава единствено в галериите и частните колекции, чакайки своите поклонници. При това оставя у теб впечатлението, че си много специален, че си част от една гигантска цивилизация, което в крайна сметка е целта на внушението на интериора. Има предизвикателство в подобно решение за смесване на стилове и епохи в едно пространство, има и риск. Да те нарекат плагиат, да те обвинят в претоварване на възприятията или в угаждане на масовия вкус... На всичко това може да се отвърне със сериозни аргументи като например този, че откакто Персей е отсякъл главата на Горгоната Медуза и я е сложил върху щита си, за да вкаменява с погледа си враговете му, тя се е търкаляла освен по купи и вази, и по мозаечните подови настилки на римските вили и дворци, а последно е заимствана като емблема от Джани Версаче и до днес краси модните аксесоари с тази марка. Които впрочем също са разкошни, разточителни и изключително луксозни, емблематични за висшата мода от най-ново време. Така в интериорните проекти на Тахов меандрите като фризове по стени и мебели, капителите в дорийски или коринтски стил смело и гордо се кипрят редом с ултра модерните категорични райета и квадри. Отразяват се ефектно в огледала, които създават фалшиви пространства, понякога дори объркват къде е долу и горе.
Сетивата в такава обстановка не се претоварват с разностилни послания, защото те не са контрапукти, а съжителстват прекрасно като различните подправки и наглед необичайните съчетания от продукти в кухнята фюжън. И не само масовият, а и много изисканият вкус на модерния градски жител предявява претенции за различност, граничеща с нереалност, в оформлението на вътрешните пространства. Напипана, тази потребност бива естетизирана и развита, бива върната като готов продукт, сътворен с полет на въображението, с добро познаване на традицията и на изискванията на реалността.
Така на практика се извежда новата стилистика, отражението на космическата ера, на компютърната реалност в модерния бит. Всичко това е улеснено от все по-високотехнологичните нови материали, използвани в реализацията на интериорните проекти – Тахов налага дори и в домашния интериор огледални и метализирани повърхости, да не говорим за почти виртуално звучащите му интериори на клубове и дискотеки, където редува матовата топлина на кожа и козина с отразяващи студени материи. В някои от тях стъклен и осветен отвътре е подът, не таванът. Играта на светлини и сенки преминава дори и границите на фантастичното, пренася обитателя в едно почти виртуално битие.
Модерният интериор все повече се отделя от минимализма и еднообразието и все повече нагазва в дълбоките и примамливи води на еклектиката - територията на хармоничното съжителство на стилове и култури, изразяващо космополитизма на човека и глобализацията на съвременния свят. Представата за релакс и наслада все повече изключва изчистените прави линии и се връзва с помпозност и разкош в най-добрите традиции на императорските дворове. Внушението, че човекът на 21 век ще се храни с таблетки или от тубички с концентрирани храни като астронавт дори когато е у дома си, не издържа на стремежа към все по-ярко изразена разточителност от храни и прибори на трапезата. Домът на изискания съвременник отива все по-далеч от източната семплост и американския технологизъм. Изискванията към него, както и за всяко затворено пространство, свързано с човешката дейност или почивка, са освен за удобство, и за лукс. И както всеки един творец, и интериорният дизайнер се опитва да надникне в бъдещето, да го предвиди и включи в творчеството си, някак си да отвори вратата за него и да го покани да влезе в живота ни.
Похватите за това са най-разнообразни, възможностите за импровизация – необятни. Стига човек да обича да импровизира, дори нарушавайки правила и традиции, какъвто е случаят Тахов. Той доказва с работата си, че за него е предизвикателство да е винаги на ръба, експериментирайки с форми, цветове, материи, прекроявайки пространството чрез добавяне и отнемане на обеми, чрез дръзко миксиране на антични и хипермодерни елементи. За него класиката е достойна за преклонение, но и обект за перифразиране и дори репликиране. Той ловко и елегантно прави всичко това, за да постигне усещане за помпозност, която в миналото е била достъпна за тясна обществена прослойка.
За него смесването на стилове от различни епохи е като джаза – изглежда лесно и живо като игра, но в същото време е опасно. Но какво ако не трудностите, ако не излизането от познатите рамки карат твореца да надмине себе си, да стигне впечатляващи, вълнуващи резултати и да получи огромно удовлетворение?
Това е творческата философия на Юлиян Тахов, въплътена в проектите му, с част от които заслужи званието „Човек на 21 век”.
Градът на бъдещето като дело на хората на бъдещето
Историята показва, че изкуството винаги е било неотменно и тясно свързано с политическата и икономическа ситуация. Именно в периодите на икономически възход се раждат едни от най-величествените постижения на човешкия дух. Сега, с влизането на България в Европейския съюз, ставаме свидетели на нов подем в изкуството. Бидейки и де юре част от европейската културна общност, в условия на все по-висока мобилност и информационен обмен, българските творци – в частност архитекти и дизайнери - са в постоянно творческо търсене на нов дух и предизвикателства.
Новаторството е поглед, обърнат към бъдещето, но с умело вплетени елементи от класиката. Всеки автор се стреми към индивидуалност, към търсене на неповторим собствен стил и начин на изразяване. Най-важното за всеки творец е да остави отпечатък в неговата област, да върви все по-напред, да изненадва, да радва своята публика с нови емоции. Тахов признава, че не се страхува да греши и да се учи от грешките си. За него е важно да бъде ярък и необикновен, да остави свой отпечатък в града, в който живее и твори.
Работи в три различни стила – модерен помпозен, космически, натурален помпозен, които се старае да развива и да осмисля. За да може след време да се получи нещо ново и изцяло завършено, т.е. да няма какво да прибавиш или да отнемеш.